На лов за еднорози

Публикувано в Икономист

В претъпканата конферентна зала „Витоша“ на столичния „Интер Експо център“ са събрани еврокомисар (Мария Габриел), четирима премиери: Бойко Борисов, Ана Бърнабич (Сърбия), Зоран Заев (Македония) и Душко Маркович (Черна гора), и повече от 500 души – предприемачи, инвеститори, журналисти и еврочиновници. Столовете не достигат и част от аудиторията са правостоящи.

Така изглежда годишната среща на високо равнище на инициативата на Европейската комисия Startup Europe. Целта ѝ е да свързва стартиращи предприятия, инвеститори, акселератори, корпоративни мрежи, университети и медии чрез създаване на обща система. По време на срещата организации на стартъпите от Централна и Източна Европа и Западните Балкани подписаха съвместна декларация за укрепване на системите на технологичното предприемачество чрез обмяна на добри практики и осигуряване на финансиране.

Стартиращите компании са една от най-горещите теми през последното десетилетие. Тръгнали от една идея, понякога те се превръщат в мултимилиардни компании като UBER, SpaceX, Spotify и Airbnb, които променят цели индустрии или създават изцяло нови. На тях се разчита за по-бързото развитие на икономиките, да осигурят нови и достъпни продукти и технологии на потребителите, както и да „осребрят“ инвестициите в началната им фаза чрез по-късна продажба на компанията или излизането ѝ на капиталовите пазари.

В речника на инвеститорите „еднорог“ се нарича стартираща компания, чиято стойност се оценява поне на $1 млрд. А по този показател Европа силно изостава. В глобалния списък на „еднорозите“ на CB Insights към август т.г. от общо 266 едва 15 са европейски, като два от тях са швейцарски, а един – руски (виж таблица 1). При това тяхната капитализация е скромните $22,35 млрд. – 2,5% от общата стойност на всички.

Регионите на Централна и Източна Европа и Западните Балкани засега могат да се похвалят само с един „еднорог“ (Естония) и са в дъното на Европа както по привлечени средства, така и като стартъп хъбове. В доклада Tech Scaleup Europe 2018 на консултантската компания Mind the Bridge само Полша, Естония и Литва са сред 20-те европейски държави по привлечени от стартъпи средства, съответно с $0,6 млрд., $0,4 млрд. и $0,3 млрд.

Къде сме ние
За България данните са оскъдни. През 2017 г. едни от най-големите публично известни инвестиции са привлекли Mclimate (над €500 000), разработваща „умни“ устройства за дистанционно управление на климатици и отоплителни тела, OS.University (€200 000), разработваща блокчейн технология в образователните услуги, както и Coursedot (€100 000), която помага на фирмите да осигуряват необходимите ИТ умения на техните служители. Само преди две седмици на конференцията CEE Block организацията на софтуерни специалисти Comrade Cooperative получи финансиране за €250 000 от компанията „Телелинк“ за своя проект за децентрализиран изкуствен интелект ScyNet.

Вероятно най-голямото финансиране на български стартъп е на компанията за облачни услуги pCloud, която още през 2015 г. получи $3 млн., за да се разраства зад граница.

Но лека-полека малки стартъпи получават обществено признание. Столичният кмет Йорданка Фандъкова се похвали, че в 120 контейнера за отпадъци в жк „Люлин“ са монтирани датчици. С тяхна помощ на база на разработка на стартъпа Binary е започнал пилотен проект за автоматизиране на контрола на сметосъбирането. След анализ на резултатите идеята може да бъде разпространена и в други райони. Няколко проекта на стартъп компании се използват за управлението на градската мобилност и социалната сфера в столицата. С платформата „Гражданите“ например се получават сигнали, както и се информира за промени в маршрутите на градския транспорт, а безплатното мобилно приложение Urbo помага за паркиране в платената зона, като показва свободните места. Покупката на билет за метрото с мобилен телефон чрез приложението Tickey става налична на все повече метростанции, а общината е финансирала и стартъп за разработка на софтуер за превод на аудиоинформация на езика на жестовете.

В началото на следващата година се очаква да бъдат одобрени и първите проекти по програма за подкрепа на стартиращите предприятия в София. Това е специализирана гаранционна схема на Общинския гаранционен фонд за малки и средни фирми заедно с пет големи финансиращи институции. По нея вече има 20 подадени проекта, като се очаква в началото на 2019 г. да бъдат одобрени първите.

Десетки стартиращи предприятия вече са базирани в технологичния инкубатор в „София тех парк“. Сред техните разработки са сензорно устройство за деца с аутизъм, проекти за енергийна ефективност и други. Създателите на компанията „Телерик“ имат собствен технологичен хъб – Campus X, в който осигуряват среда за развитие на десетки новосъздадени компании с висок потенциал на развитие. Самата „Телерик“, която през 2014 г. беше продадена на американската Progress Software за $276 млн. – рекорд за българска компания, вероятно също би могла да бъде включена в категорията „стартъпи“ в началото на новото хилядолетие, когато беше създадена. Макар че според класическото разбиране за „стартъп“ това е компания, която е създадена с идеята за развитие на определен продукт или услуга.

Български стартъпи получават и международно признание. Две компании са сред 18-те призьори на наградите Startup Europe Awards на Еврокомисията и фондация Finnova за най-добри европейски стартъпи за годината. Компанията за биоразградими опаковки и строителни плоскости от биоотпадъци Biomyc (за която „Икономист“ писа в бр. 32 т.г., бел. ред.) спечели първа награда в категория „Зелени технологии“. Стартъпът Enova, който разработва моментално действаща биосензорна система за анализ на качеството на водата в пречиствателните станции, е на първо място в категория „Воден сектор“.

И проблемите са…
Разбира се, както при всички бизнеси, и при стартъпите финансирането е основният проблем. „Ако си стартъп и си в началната фаза, е много трудно да не получиш финансиране. Трябва наистина да си много скапан стартъп, за да не получиш финансиране. Но когато дойдат следващите етапи, има сериозна липса на пари“, казва Пламен Русев, председател на фондация Webit и посланик на добра воля по дигиталните технологии на България.

Брюксел полага някакви усилия. Инициативата Startup Europe предлага консултации на стартиращи фирми и им осигурява участие във водещи международни събития. А по програма „Хоризонт 2020“ 715 новосъздадени дружества от цяла Европа са привлекли €161 млн. рисков капитал. В края на 2018 г. ще бъде отворена нова покана за 8 млн. евро по „Хоризонт 2020“ в подкрепа на хъбове за цифрови иновации в региони, които досега не са достатъчно добре покрити, заяви Мария Габриел.
Добър съвет към новосъздадените компании е да не гледат само на местния пазар, ако искат да станат големи. „Мисля, че е естествено да не се опитваме да задържаме една компания в рамките на една държава. Т.нар. еднорози искат да се конкурират с най-добрите глобални, а не местни компании“, казва Евгени Ангелов, председател на Българската асоциация за дялово и рисково финансиране, в която членуват 8 венчър фонда. Той дава пример със софтуерния сектор, при който технологиите се разработват тук, но маркетингът и продажбите стават в Силициевата долина. „Нашата роля като асоциация е да помогнем на тези няколко малки фонда да имат постоянни представителства в Берлин, Сан Франциско, Лондон и да им помогнем да интегрират технологията и маркетинга, защото, за да растеш, това става там, където са клиентите“, допълва той.

Но освен парите има и друг проблем – необходимостта от иновации. „В България има 2000 – 2500 стартъпа, но общият брой патенти, които са заявили, е едва двайсетина. Което не помага особено“, дава пример Пламен Русев.

През 2015 г. София беше включена сред десетте най-подходящи града в света за създаване на стартъп в класацията на The Brighton School of Business and Management. Като основни предимства авторът Ричард Мадисън беше посочил ниския данък от 10%, качеството на интернет свързаността, както и някои успешни примери на доказали се компании като българската „Хаос Груп“, която е сред световните лидери в производството на софтуер за 3D визуализация. Нейният продукт V-Ray се използва в медийната, автомобилната, архитектурната индустрия, в телевизията и в продуктовия дизайн. Но „Хаос Груп“ е създадена в далечната 1997 г., а оттогава няма други български иновативни компании, които да са влизали в световните новини със собствен продукт или услуга.

Което не означава, че липсват идеи и добри примери. Гореспоменатата MClimate, която през 2016 г. получи наградата за най-добър стартъп на 2016 г. в Централна и Източна Европа, непрекъснато разширява продуктовото си портфолио и открива офиси в чужди държави. А потребителите на pCloud са десетки милиони. По-малки компании като Imagga дори хвърлят ръкавицата на световни гиганти като Google в използването на изкуствен интелект за разпознаване на изображения и свързването им с ключови думи.

Самите компании са оптимисти. Според огласен на 20 ноември доклад на организацията Move.bg и мрежата Edit.bg 29% от новосъздадедине дигитални продуктови фирми казват, че предлагат глобални иновации.

Така че непрекъснатата поява на нови компании, развитието на регионалното сътрудничество, насочването на повече инвестиции и професионалната подкрепа на иновационните хъбове няма как да не дадат резултат. Защо не и някой „еднорог“.